Apr 16, 2014, 10:54 PM

Дива нощ

  Poetry » Love
796 0 1

Грешно ли е? - шепна ти обичам.
В мен докосна всичко любовта,
боря се със нея, все отричам,
но чувствата нима са грехота?

Блъскам се като река пенлива,
тясни са ми тези брегове,
огън във кръвта ми се разлива,
пак взривявам нови светове.

Устните ми шепот тих опари,
страстно стене подивяла нощ,
Всички грехове са за Оскари,
щом раздават толкова любов!

Нека да се любим обич моя,
нека пламнат всички страхове,
нека да удавим с теб прибоя
и да сринем всички брегове!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...