Дивите лебеди
на Никол и Ивка
Сутрин се събуждам,
сънувала децата
и любимите ми приказки,
ведно със цъфналите макове,
когато са като пожарища;
и напращелите реки сънувам,
когато през бента
искат да излязат.
Сутрин се събуждам,
отмаляла от зимите,
живеещи в сърцето ми,
под това небе, което е
като излят смарагд
и чрез въздуха
можеш да отпиеш
на морето пяната.
Сутрин се събуждам,
разнолика от петлите,
викащи да дойде утрото
и още тиха и прозрачна
се заплитам с палмите, тревите
и всичките маслинови дървета
и по пъпна връв изпращам
добротата си
към малките ми
дивни диви лебеди,
живеещи далече.
И искам
да метна на крилете им несигурни
изплетените ризи и да ги направя
сигурни в летежа им -
за да станат себе си и хора!
04.о6.2010 г.
Кипър
© Женина Богданова All rights reserved.
