Jan 24, 2014, 4:07 PM

Джулай морнинг 2013

  Poetry
450 0 0

Аз съм  по-черен от нощта,
аз съм ангелът и дяволът,
аз съм вятър и мъгла,
аз съм призракът  и сянката,
ако  ме видиш ти, очаквай непознати светлини,
и  не само  на небето,
а и подир земята,
когато  падне  мрак
и  нощ  настане,
тогава дребни  хора плъзват,
сякаш от моравата  зелена.
Тогава ти не  се  плаши,
а кажи:  "Здравей,  прекрасно утро!".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Стоилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...