Днес камъкът от пек се пука,

градушка като тенис топки пада.

Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,

а робите не смеят да се възправят.

Днес някои се продават за стотинки жълти,

но как да ги виним - въпрос на оцеляване е,

нима им е лесно да живеят с нечиста съвест,

                                      с продадени идеи …

А теб, Българийо -  разиграват те на покер,

картите държат ги играчите, заграбили властта.

И тебе, Родино мила, парченце по парченце те продават,

а децата ти честни набутват във калта.

Ей, вие, играчи на покер – арогантни и надути,

алчното ви око не се ли засити?

Ах, вие, самозабравили се безумци

със  черни окаляни души – опомнете се, поспрете,

родината и народа си пощадете…!

Там, някъде в мрака, не блества ли искрица

от божественото в душите ви…?

Или вече сте се продали на дявола…?

И народът ще носи и влачи ярема си –

навеки обречен да плаща греха

                                      на шепа играчи на покер.

А ти, народе мой, потъпкан и охулен -

                                      завета на Левски помни:

за правдата и свободата своя - нови битки пак води ...