Днес
Родил съм се след десет вечерта
и затова се будя рано сутрин.
Помислил съм, че звезден е света,
а той бил шарен, само,че със мутри.
Проплакал съм. Понятно е нали?
И днес рева от калпава управа.
Ала човек, щом вече се роди,
то значи, че това си заслужава.
Един се примирява, друг пък не.
От вторите се чувствам аз. Нескромно.
Опитвам се чрез свойте стихове,
да предизвикам щастие огромно.
И думите по своемо редя,
а стиховете с мен не остаряват.
Не се развива моята страна,
щом с времето, по-актуални стават.
Но вярата неистово е с мен,
надеждата по пътя ме прегръща.
Празнувам днес рождения си ден.
Не съм далеч, а в бащината къща.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
