Той спря да мисли как ще го свалят.
Сдуши се със невежи мекерета.
Българийо, жестоко те крадат,
а суверена ти - агонно крета...

Спа до пачки, спа до пистолет
и днес приспива ни със простотия.
Избрахме пак нечечелившия билет,
но Сия вика: " Не, не съм от тия!"...

Но тия, с него влязоха в екип
и всичките измени му простиха...
Простете ми нададения вик,
но умните зад простите се скриха.

Сега нескритите плетат за нас
идеи от които се повдига...
Какво решава моят пуснат глас,
щом няма нито грамче перспектива?

Ще стана ням, щом трябва да търпя
схемите наложени от други.
Да им простя ли? Няма да простя!
Животът ми премина във заблуди!