Dec 8, 2011, 6:18 AM

Днес 

  Poetry » Love
518 0 7

Днес

 

На Митко Върбев

 

Днес е твоят ден да ме обичаш,

гласът ти да пронизва тишината.

Като пясък от ръцете ти изтичам

ако този миг пропуснеш в самотата.

 

Днес е твоят час да ме желаеш

с устни ме изпивай във нощта.

Като луда ще крещя във празна стая,

ако няма златен пламък на свещта.

 

Днес е твоят шанс да ме целунеш,

жадувам да откраднеш моя дъх.

Утре ще е късно да ме върнеш,

ако днес отново падна от върха.

 

Обичай ме, обичай ме до лудост,

не ме превръщай в празно късче лед.

Пътят в самота е като старост -

изсъхнал стрък до рози съм без теб!

 

Как искам да усетя любовта ти,

преди да се изгубя от света!

Днес е този миг, върни смеха ми,

подари ми рай сред огнени слънца!

 

( Моля те!)

 

13.07.2011г.

 


© Галена Върбева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??