Миналото грешка
Утре е лъжа
Днес е истина
Да си простим
Да продължим
Дори и да грешим
По пътя да вървим
Стъпките направили
Следите си оставили
В прахта...
Или в калта...
Миналото стара дрешка
Утре нова грешка
Днес уж живеем
Всичкото пилеем
Без удобен стол
Днес заставам гол
И се уча да обичам
Никой не завличам
Вчера е само ден
Утре миг несътворен
Днес е миг неповторим
Нека в него да се потопим
Без да изгорим
И отново се родим
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
