Mar 26, 2015, 9:49 PM

Днес

  Poetry » Love
876 0 0

Днес

 

Любов ли бе, да я опишеш!

И спомена, въздишката остана.

А болката не мога да опиша...

Отново студ душата 

                                     приковава...

 

Ти знаеш, че зовът отправям го към тебе

и моля те да ми простиш горещо.

Отново поглед вдигам към небето

и търся те... Къде си да ми

                           кажеш нещо...?

 

Живея още. Жива съм, за бога!

И дишам, спя, отново се събуждам.

Може би да съществувам мога...

Мога - и отново пак

                               се влюбвам.

 

Но не в живота. Умело съществувам

под маската на "днес".

Че отново съм щастлива се преструвам...

Че миналото 

                           е далеч...

 

Но няма да забравя никога

усмивката на ангела един;

и няма да се чуе сърцето ми да вика

в търсене на 

                       образа любим!

 

 ЦГ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...