Днес не ми е ден!
Слушай, Рекс, не ми пречи! Виждаш, стягам си багажа.
Утре тръгваме в зори за ваканцията при баба.
Идваш с мен, не се плаши, няма да те изоставя.
Само обещай, с глава кимни, да си кротичък до края.
На завоя там след моста, виждам къщичката в бяло.
Тръпнат, чакат скъпи гости милите ми баба, дядо.
Цветен рай - чимшир, мушкато, люлка под узряла круша…
Ех, ще бъде чудно лято! Обещавам да ги слушам!
Ала … днес не ми е ден…Рано трябваше да стана.
Пъпеш, дини да берем двама с баба от бостана.
Две от ляво, две от дясно гушнах, че нали съм мъж!
Стана тя, каквато стана, Рекс ме спъна изведнъж…
Пльоснах се във прахоляка, сред парчета диня, по корем....
С рани, с кръв на двата крака...Казах ви, ... не ми е ден!
Утре тайничко ще стана. Не, ... съвсем не е шега.
Не една и две, по три, до една ще пренеса!
Дядо смее се. „За белите ти си винаги готов!
Стягайте въдиците, сине, утре сме на риболов.“
Сандвичи направи баба. Рано тръгнахме, по хлад.
Там под моста край реката червейчета изкопах.
Сякаш в рая съм попаднал. Ято мренки във реката.
Скоро тъй не съм се радвал на тревите, на цветята.
Рекс подгони пеперуда. „Глупчо, нямаш си крила!
Ще изплашиш каракудите, спряха да кълват стръвта“.
Цопна смело във водата моето палаво кутре!
Скочих! Помощ! Дай ми лапа! Ох, водата ме влече...
„Ах, рибарче непослушно, тук реката е до глезен плитка!
Хайде ставай, изправи се! Слагай точка на белите!“
Утре пък каква ли случка пак ще ме споходи?
Трябва да се случи чудо, дяволите да прогоня!
А за вашата ваканция, поучете се от мен
за да няма оправдания с ... „Просто, днес не ми е ден!“
© Даниела Виткова All rights reserved.
Най-сърдечно ти благодаря за милите думи!💖
