Днес, утре, завинаги...
Красива нощ навън е,
и пея песен устремен.
Любовно.
„Сякаш ще те чуе!” -
казва някой възмутен.
Тъй глупави са другите -
магията в сърцето си прогонили,
и тъй нещастни до безкрай.
Че вярвам в чудесата,
и чувствам: по-щастлив съм, май.
Оставих настрана,
в далечно минало захвърлих
някогашната любов към другите -
да обичам има кой,
сега, защо не и завинаги?
Или луд съм,
щом на ехото си от
„Обичам те!”
гледам като отговор от теб.
И такъв да съм, приемам се.
Напротив - нека цяла вечност е така.
Болен.
Че рядкост истинска са болните,
от свойта болест горди и щастливи -
онзи ден и утре, и сега.
© Екатерина Маркова All rights reserved.
Поздрави!