pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16817
Jun 16, 2021, 10:47 PM

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 29 

  Poetry » For kids
421 3 12

Дядо и баба ми Койна на село

днес заминават, че леля ми Вела

щяла да ходи на Хасковски бани.

Исках старицата в нас да остане,

ала без грижи ще бъдат козичката,

Марко и Вежен - зависими всичките

от добрината на мила стопанка.

Знам и кокошките, търсещи сянка,

как се оглеждат и чакат храница.

Щом във ваканция са учениците,

аз се преселвам при баба ми Койна.

Тя ме очаква със радост, доволна,

че ще помагам и не е самотна.

Мама ме пуща да ходя охотно,

даже страстта да съм там насърчава.

Ваче реших аз и се очертава

лекар да стана, но ветеринарен,

че във селата е просто кошмарно

специалист медицински да няма.

Имам подкрепата аз и на мама

и се подготвям за изпит отрано.

Тази идея веднъж ме обхвана,

след като търсехме в село различно

лекар ца кучето, дето обичаме. 

То по коремчето беше наболо се.

Бях на дванайсет и дядо "Не бой се!"

няколко пъти ми каза. Треперех.

Аз беззащитен навън го намерих,

легнало цялото окървавено.

То е послушно и обикновено

в двора на баба седи и кротува.

Но във въпросния ден ми се струва

с куче-другарче по пътя се гонеха.

Някаква щайга с ръждиви пирони

беше изхвърлил човек немарливо.

Тази гонитба, в начало щастлива,

с кръв и разпрано коремче завърши.

Силно уплашен, сълзите си бършех.

Имах късмет, че дошъл беше с мене

дядо и в къщата беше си. Бледен,

аз позвъних му да дойде веднага.

Трябваше с времето да се надбягваме,

за да спасиме любимото куче.

Питаш ме после какво ли се случи?

Търсихме в три села последователно

ветеринар... И решен обезателно

помощ за кучето аз да окрия,

питах се как ли се справяха с тия

трудни моменти стотици стопани.

Още тогава решил бях да стана

ветеринар - на животните в село

аз да помагам, че бе ме обзела

силна тревога и жал, сякаш хора

виждах да страдат безпомощни в двора.

Таня, разбира се, че подкрепи ме.

Дядо пък частни уроци да взимам

ме посъветва, дори субсидира.

Докато пиша, до мене вибрира

новата Нокиа - дар е от мама.

- Митенце, - Мери провиква се само -

да ме изчакаш, че май закъснявам!

Бързам да сготвя, край тебе минавам,

хапваме, баба, след туй на фризьор съм.

Да обере той връхчетата остри

и придаде на косата ми форма.

Мери такава е. Няма реформа,

даже промяна, откато е с дядо.

А пък видът ѝ и днес е на млада,

хубава още жена и красива.

Нека такава остане - щастлива!

Днес във школото ме чака контролна

по геометрия. Мама доволна

е при изпитването от оценки.

По-отговорен по нейна преценка

вече съм станал. Така е, разбира се!

Аз догодина завършвам. Нервирам се

някой за бала си само да мисли.

На осемнайсет запитай се мисия

своя открил ли си вече в живота.

Чувам по стълбите токчета тропат.

Мери е, тя асансьор не използва.

"Качваш ли стълбите, тялото полза

от натоварването ще усети!"

Дърпам вратата, очите ѝ светят

и се усмихва на внука си Мери.

- Бързах, но щом у дома те намерих,

значи успяла съм с всички задачи! -

баба изрича, щастливо вторачена

в мен и доволна тя в кухнята влиза.

- Нека изгладя ти, Митенце, ризата,

после, момчето ми, с теб ще си хапнем.

Аз закъснявам, надве-натри лапнал

вкусната бабина супа и тичам.

Щях да ѝ кажа, че хич не обичам

времето да ми краде, но не мога.

Само ще вдигна излишна тревога.

 

Следва:.....

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А аз съм го правила - да, само веднъж на една крава, но имах смелостта!
  • Просто не можах да убода животно, това е...
  • Така ли? Изненада ме, Наде! Но е станало това, което е трябвало да стане, надявам се!
  • Къде ме върна, Марийче! И аз, като Митето, това беше една от мечтите ми...
  • Изненада ме, но и ме зарадва присъствието ти, Иване!😃 Благодаря ти!💖
  • Прочетох с удоволствие! Имаш богато въображение! Моите поздравления, Мария!
  • Толкова е хубаво, че във ваше лице, момичета, Митето си има такава подкрепа!💕 Вече знаете, че си го обичам като живо и истинско момче, нищо, че е само плод на авторската ми измислица. Затова отношението ви към него е толкова важно за мен!😃 Благодаря ви: Светличка, Пепи и Деа!🌹💕🤗
  • Напълни ми душата, Мари!❤
  • Благородна професия за благородно сърце.❤ Поздрави, Мария!
  • Така ме стопли тази твоя думичка
    " моето" Митенце!🤗 Да, и аз подкрепям решението му да стане ветеринарен лекар, много ще подхожда на обичливото му сърце, Мини!😃💖🌹
  • Хубава професия е избрал, с това благородно сърце, моето Митенце! Радвам се за него, Мария, Таня като го подкрепя, всичко ще е наред! Хареса ми !
Random works
: ??:??