****

В този ден  спокоен, така подреден,

толкова детайлно разкроен,

миг след миг, минута, после час-

всичко е стъкмено  и в профил и в анфас.

Подредено, подравнено,

преброено, изчислено.

Стъпки толкоз, толкова въздишки, толкоз кликания по безжични мишки.

Ставания, сядания и прозявки,

взирания във безумни справки.

Все същите врати, все толкоз стъпала.

Изненада ако има- изненада ще е това!

 Монохромен,  някак все  еднопосочен-

към вечерта  таблична  по разписание насочен.

И в тоя тих и кротък ден не знам

защо крещя на ум и искам да ме няма там!

Насред деня линеен и без пукнатини

едно сърце копнее  за завъртулки  и бои.

****

В този ден хаотичен, започнал със стрес и тревога,

откъслечен, невротичен, без пауза и скоба-

всичко е тъй несигурно, незнайно,

неясно и уморително безкрайно.

Разхвърляно, неочаквано,

изненадващо, натрапено.

Не знаеш спускаш ли се или се катериш,

дали врата отворена ще намериш.

Нямаш време да поседнеш, ей тъй, за минута,

че тежести много  гърбината ти бута.

Не знаеш  прав ли си или грешиш

и не разбираш накъде вървиш.

Във тоя неподвластен ден и непокорен,

разбъркан, спънат и разчорлен,

сърцето ми копнее в душата ми премряла

просто за гребен и панделка бяла.