Дните ми
Дните ми са розов захарен памук -
красив наглед, ала понякога безвкусен.
А нощите тежат от недоверие.
Във въздуха витае неизреченост.
Сърцето ми е празно като есенно гнездо.
Напуснали са го мечтите-птици.
Фантазията ми рисува ледени цветя,
плете дантели по стъклото на небето.
Предчувствам неизбежно разминаване
с героите от сънища измислени.
И кръговете тъмни под очите ми
приличат ми на кръговете Адови.
Надолу слизам по спиралата на чувствата.
Надявам се, че в края на възможното
ме чака топлината на ръката ти.
Не спирам някак пламенно да вярвам,
че споменът за теб е зимна приказка.
Да, често я чета преди заспиване...
Така по-лесно дните - розов захарен памук -
стопяват се безмълвно и безрадостно,
преди надеждата им светла да съм вкусила...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
