Дните, в които те нямаше
Денят, във който не дойде -
запомних го, защото беше труден -
една звезда от нощното небе
прошепна ми, че ти си също буден,
ала за мен не мислиш, не тъгуваш -
заслужих ли го - как, с какво, къде?
"Здравей" не каза, нито се сбогува...
ти просто вече не дойде!
В деня, във който ти не се обади
тъгувах повече, отколкото преди,
защото във нощта от звездопади
опадаха и моите звезди,
които обещаваха усмивки,
рисуваха ми твоето лице
наместо спомени, картини, снимки
до Онзи ден във ясното небе!
В деня, във който ти не ме потърси,
крещях и плаках, стенах и... реших -
завинаги от тебе се отърсих,
а после станах пак и продължих,
но някакси не беше нужно
да бъда силна точно в тоя миг,
затуй заплаках със звездите дружно
и всички тлеещи искрици угасих.
От тоя миг насам тече животът ми
и снегове танцуват из косите ми,
добре се справям (вярно, по-самотна съм),
но си живея... и ми стига всичко.
И всяка седмица, във седем сутрини,
ме буди изгревът на сивите ми дни,
забравих всички делници в живота си...
единствено от тях си спомням три...
© Любимата All rights reserved.
