До Баба ми!
Ти ме научи на вярност, борба, грижа и любов.
Ти ме научи, че в живота за всичко трябва да бъдеш готов.
Родна майка знам не си ми,
но се радвам аз, че нося твойто име.
Научи ме на всичко, благодаря ти за това.
Човекът, който съм е огледало на твоята душа.
Над мен си бдяла цял живот без да искаш нещо в замяна.
Намираш и сили да си винаги засмяна.
Повече от всеотдайна знам си ти към мен.
За теб и твоя меден глас аз мисля всеки ден.
Искам пак да се прегърнем и песен да изпееш.
Да видя как в градината излизаш ягодите да полееш.
Добра и мила, незаменима, всичко си за мен.
Бабо, нямам търпение да те прегърна, знам ще дойде скоро този ден.
© Меги Матева All rights reserved.
