Липсваш ми. Много ми липсваш, Кихоте...
Няма те да ми разкажеш за дракона.
Тръгна си и отесня ми животът,
и се превърнах в ненужно двукрако.
Беше такава отчаяна драка -
вечно налиташ на вятърни мелници,
вечно се биеш за някаква правда.
Пълна главата ти беше с неверници.
Аз, ако можех да пиша, Кихоте -
щях да ти пиша писмо, да ти кажа:
Непоправим е светът ни, защото
той е такъв. (Че и по-лош е даже!) ...