danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Oct 4, 2011, 12:12 AM

До другата среща 

  Poetry » Love
743 0 13

Тази нощ пак бленувах морето
и в съня си отново те търсех.
Ала с изгрева, тук, под небето
есента ме погали със пръсти.

Сякаш искаше тъй да ми каже:
„Не тъгувай за огън угаснал.
Виж, днес птиците няма ги даже,
но живеем и с есенни страсти.

Да, безумно обичаш прибоя,
и красиви са морските нощи.
Но сега листопадно си моя.
Ти си гроздето в плетени кошове,


и смокиня, от сладост налята,
и трева, прегоряла от слънце.
Нежен вятър ти шушне в листата,
любовта е в ръцете му зрънце.”

И така, в есента те намерих...
И отново възкръснах с надежда.
А морето от нашето вчера,
знам, ще чака до другата среща.

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да разровиш топлата,златна шума на есента и да намериш....чаканото!Красотата на есенната благодат!!!Отново поздрави!
  • Чисто като сълза! Вълнуващ рисунък! Браво!
  • Дани,просто нямам коментар!Прекрасно е.Поздрав!
  • Докосващо!!!
  • Хубаво, сочно, налято стихотворение и със съдържание и с разгърдени чувства.
    Поздрави!
  • "Тази нощ пак бленувах морето" и любов бленувах тази нощ, а сутринта намерих бляновете си облечени в думи. Прекрасно е!
  • Стиха тупти!Поздрав,Дани!
  • Нежно и докосващо душата!
  • Поздравления, Дани!
  • Отново много хубав стих! Поздравления!
  • Всяко докосване до твоята поезия, Дани, носи невероятна духовна наслада!
  • Погалена от есента...
    Красиво!
  • Разпъпило сияние в ново разлистване.

    Дъхаво. Страстно. Прекрасни мечти.

    От нежно нашепване взривяват се чувствата.

    Полъх южняшки, върху устните спри!



    Сънят, недоспал се завръща.

    Недолюбена е Нощта.

    Приказка в дървена къща.

    До бяло нажежена душа.



    Целуват се дърветата с клони.

    Небето се е разплакало.

    Вятър листата подгони.

    Студено и мокро очакване.



    Две ръце, вплетени в залеза.

    Луната е върху чардаците.

    Чудесата не са заразни,

    заразни са само чудаците!



    Мелодия искренно нежна.

    Плачат и смеят се звуците.

    Топлина, посред ледено снежно.

    Заблестели и росни ресниците.



    Припламваш, гориш и си цяла -

    тежка плитка, върху мъжка ръка.

    Толкова чиста до бяло!

    Обичаща моя сълза!
    Зем.
Random works
: ??:??