До другата среща
Тази нощ пак бленувах морето
и в съня си отново те търсех.
Ала с изгрева, тук, под небето
есента ме погали със пръсти.
Сякаш искаше тъй да ми каже:
„Не тъгувай за огън угаснал.
Виж, днес птиците няма ги даже,
но живеем и с есенни страсти.
Да, безумно обичаш прибоя,
и красиви са морските нощи.
Но сега листопадно си моя.
Ти си гроздето в плетени кошове,
и смокиня, от сладост налята,
и трева, прегоряла от слънце.
Нежен вятър ти шушне в листата,
любовта е в ръцете му зрънце.”
И така, в есента те намерих...
И отново възкръснах с надежда.
А морето от нашето вчера,
знам, ще чака до другата среща.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
