До един клошар
Ще може ли да седна на бордюра
до тебе? Вестник (по-добре кашон)
ще си подложим, после за култура
(какво ли беше туй?) ще си говорим.
Дай Боже, от отсрещния балкон
да ни помаха някое момиче.
За да се стоплим, може да отворим
бутилка скоросмъртница. Ще тича
във вените парливият й дъх,
за да ни пази от света "нормален",
а вечерта, когато онзи връх,
издигащ се над къщите в квартала,
изтрие светлината от небето,
ще се опитам – ала чак тогава –
с една усмивка плаха на лицето
да си отида някак криво-ляво.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
