До елфическата принцеса
Очаквах, че срещам невзрачно момиче,
изпълнено с мъка, печал…
Не щеш ли обаче, когато те зърнах…
видях не психарка, а елф…
Усетих от теб как струи добротата,
как пръскаш надежди навред…
Как твоята мила, невинна усмивка…
стопява стомана и лед…
Сред приказки времето бързо отмина
минаваха час подир час…
Не исках да тръгваш, прегърнах те силно…
и трудно те пуснах сама…
Когато потегли ти нейде далече
в магичната твоя гора…
почувствах, че в мене остави магия…
и сила вълшебна ми вля….
© Андрей Андреев All rights reserved.
