Седя объркана от своите мисли
и се чудя къде се къса нишката,
когато потъвам в заблуди и измами,
когато загубвам пътеката между треви и дъбрави.
Загърбих цялата си гордост и пристрастия,
за да дам доброта и топлото на тез до мен,
които бъркаха в буренцето с мед с глад неутолен.
Позволих на мрака да прогони тъмнината в моя ден
и така се озовах на дълбоката гора в плен.
Къщурката на баба Яга ще е спасителен дворец за мен.
Даже и сега стискам компас в ръка.
Радвам се за топлините,
дори когато преобръщат моята съдба.
Компасът в мен ще ме изведе на горната земя.
© Петя Ченкина All rights reserved.