Sep 11, 2013, 8:35 PM

До извора умирам аз от жажда! 

  Poetry » Phylosophy
973 0 0
До извора умирам аз, от жажда,
но спокойствие цари във мен,
че има друг живот със Господ, зная,
и със нега аз живея всеки ден!
Бях заобиколен от препятствия трудни,
изпитания божии това са те,
но силата, която Бог ми дава,
поддържа чисто моето сърце!
Мечти имах много, аз това го знаех,
и за да се сбъднат някой ден силно се стараех.
Понякога към мене идваха, много близка бях до тях,
но със лекичък размах някъде ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??