До извора умирам аз от жажда!

До извора умирам аз, от жажда,

но спокойствие цари във мен,

че има друг живот със Господ, зная,

и със нега аз живея всеки ден!

Бях  заобиколен от препятствия трудни,

изпитания божии това са те,

но силата, която Бог ми дава,

поддържа чисто моето сърце!

Мечти имах много, аз това го знаех,

и за да се сбъднат някой ден силно се стараех.

Понякога към мене идваха, много близка бях до тях,

но със лекичък размах някъде

отлитаха и ставаха на прах.

Но въпреки това със божията сила, 

аз пак изправях се и продължавах,

и до мечтите свой все по близко аз се приближавах.

Желаех всеки ден пълноценно да го изживея

и с подкрепата на Бог сега във този труден миг се смея.

Като жив мъртвец намирам се край пустошта

и малко сила ми остава, която

 ме дели от божията светлина!

И да викам тук и да крещя,

 никой няма да ме чуе!

Бог ме вика със своя глад небесен, 

звучащ в ухото ми като небесна песен.

Със вас близки мой ще се видим на небето,

сърцето ми сега спира да тупти 

и ще сложи край на битието...

Със тези думи на уста моя

 дядо скъп отиде на небето,

и със смъртта му болката навлезе 

на близките ми дълбоко във сърцето.

Но мечтите му са още живи, живеят те сред нас,

а може би и аз ще продължа някой от тях,

но и мечти имам свой, но и мен не ме е страх.

И  ако изворът пресъхне някой ден, 

и ако мечтите ми избягат надалеч от мен,

аз пак ще се размечтая и те никога не ще останат в плен,

ще полетя високо по небето,

по небето...