Oct 21, 2008, 9:56 AM

До края на света

  Poetry » Erotic
866 0 0

Щом не си се давил в сълзите ми солени,

копнял ли си да имаш сърцето ми и вени,

в които пулсът радост е, че още ни има -

щастие неземно, любов несравнима?

Не си ли поглаждал бръчките издайни,

не си бил готов за срещите ни тайни?

Миглите ми дълги ти не си почувствал

как играят вещо върху твойте устни.

Дланите ми топли, с липов аромат -

чувал ли си вопли, как страстно зоват?...

В люлякови нощи и в залез смирен,

търсиш нежност още, останала в мен.

От стомната моя вода щом си пил,

тогава и Бог ти е свято възвестил:

- Давам ти, човече, твоята мечта,

а ти я преследвай до края на света!

 

16. 10. 2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...