До Лизета
До Лизета
- Стар съм, Лизета, стар и изморен.
/Из един забравен спектакъл,
от един забравен автор/
Не ме търси и аз се изморих.
И моят ред дойде да си почина.
А ти, Лизета, в този кратък стих,
си просто младостта неповторима.
Но аз не правя намек за любов.
Ти разиграваш картите, Лизета!
Познавам мълчаливия ти зов,
но пак се криеш в тайните кюшета.
Излез на светло! Води любовта!
Бъди нахална и нахакана, и смела!
Все едно преди или сега, светът без теб,
Лизета, е като натрапена химера.
Дали вървиш до някакъв артист,
дали мъдрец е или е палячо,
дали войник е, крал или е морфинист,
без теб, Лизета, той няма за какво
до се засмее или да поплаче.
*** Във френската литература - Лизета -
обикновено е куртизанка.
© Виолета Томова All rights reserved.
