До Лизета

               - Стар съм, Лизета, стар и изморен.

                             /Из един забравен спектакъл,

                                  от един забравен автор/

                 Не ме търси и аз се изморих.

                 И моят ред дойде да си почина.

                 А ти, Лизета, в този кратък стих,

                 си просто  младостта неповторима.

                 Но аз не правя намек за любов.

                Ти разиграваш картите, Лизета!

                Познавам мълчаливия ти зов,

                но пак се криеш в тайните кюшета.

                Излез на светло! Води любовта!

                Бъди нахална и нахакана, и смела!

                Все едно преди или сега,  светът без теб,

                Лизета, е като натрапена химера.

                Дали вървиш до някакъв артист,

                дали мъдрец е или е палячо,

                дали войник е, крал или е морфинист,

                без теб, Лизета, той няма за какво

                до се засмее или да поплаче.

            ***   Във френската литература - Лизета -

                     обикновено е куртизанка.