valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
Jun 26, 2008, 12:20 AM

До любов се достига с любов...

  Poetry » Other
1.1K 0 19
Не понасях лъжи, комплименти.
Всяка истина беше ми щит.
Имах много сюблимни моменти.
Радост, щастие, бяха ми мит...

Не успях своя хъс да пречупя.
Обявих безпощадна война
и сърцето ми жадно затупа,
че кръвта ми не беше вода...

Постигах блестящи победи.
От успехите се разгорях. 
С усмивка умеех да стрелям...
Фанатик за любов даже бях. 

От водата направих хартия.
От природата - каменен зид.
Рециклирах света - мръсотия
и нададох тарзанския вик:

Ще превърна земята във обич.
Този свят ще е приказно нов.
Ще ухае животът на рози.
До любов се достига с любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0