До моето непознато либе :-)
ДО МОЕТО НЕПОЗНАТО ЛИБЕ
(То май ни е едно, ама в темницата мож ли разбра, тъй чи да са чите ут всички, дету са познаят)
Нека да те питам,
мое либе непознато,
непознато-невидимо,
невидимо-виртуално,
дето за либоф в тъмата
все ми песни пееш,
пееш и не спираш,
и от тази либоф твоя
сите моми и невести
мене клетви кълнат
и магии черни правят,
бял ден да не видя,
нейде да са гътна,
да са гътна, да не стана.
Да те питам, да ми спомниш,
кога ти ма заприказва,
кога лице си показа,
кога обич ми поиска,
И най-важно, либе,
искам да ми кажеш
кога с "ДА" ти отговорих?
Ама точно, чи ни помня,
(склироза ма гони)
пък ма мама пита
кога клетва съм ти дала,
клетва момина за обич.
И лика си, либе,
що не го покажеш,
че във тъмни нощи,
кога месечко изгрее,
тебе да сънувам?
Да сънувам, тебе,
непознато либе,
тебе да бленувам.
© Юлияна All rights reserved.
