До последна риза
Макар че всеки ден по мен трамбова,
животът не успя да ме премачка.
И не по вятъра пилях любови
на чувствата в месомелачката.
Не ме обезкървиха дните вълчи,
захапали до кокал дух и плът.
Аритмия човешка днес ме мъчи -
сърце отляво бие в мойта гръд.
Тупти със ритъма на кръговрата
и кръговратно някой ден ще спре.
Без почести и намек за отплата,
като сърце на влюбен ще умре.
Ще спре животът тежък да трамбова
по мойте нервни окончания.
И всичките несбъднати любови
ще избледняват във предания.
Разнищен от прищявки и капризи,
раздал се до петак като чеиз,
облечен във последната си риза,
от този свят ще си отида чист.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
