argonyk (Димитър Никифоров)
339 1307
Sep 14, 2012, 9:08 PM

До последна риза 

  Poetry
700 0 6

Макар че всеки ден по мен трамбова,

животът не успя да ме премачка.

И не по вятъра пилях любови

на чувствата в месомелачката.

 

Не ме обезкървиха дните вълчи,

захапали до кокал дух и плът.

Аритмия човешка днес ме мъчи -

сърце отляво бие в мойта гръд.

 

Тупти със ритъма на кръговрата 

и кръговратно някой ден ще спре.

Без почести и намек за отплата,

като сърце на влюбен ще умре.

 

Ще спре животът тежък да трамбова

по мойте нервни окончания.

И всичките несбъднати любови 

ще избледняват във предания.


Разнищен от прищявки и капризи,

раздал се до петак като чеиз,

облечен във последната си риза,

от този свят ще си отида чист.

 

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??