До последна риза
Макар че всеки ден по мен трамбова,
животът не успя да ме премачка.
И не по вятъра пилях любови
на чувствата в месомелачката.
Не ме обезкървиха дните вълчи,
захапали до кокал дух и плът.
Аритмия човешка днес ме мъчи -
сърце отляво бие в мойта гръд.
Тупти със ритъма на кръговрата
и кръговратно някой ден ще спре.
Без почести и намек за отплата,
като сърце на влюбен ще умре.
Ще спре животът тежък да трамбова
по мойте нервни окончания.
И всичките несбъднати любови
ще избледняват във предания.
Разнищен от прищявки и капризи,
раздал се до петак като чеиз,
облечен във последната си риза,
от този свят ще си отида чист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
