До последния куплет
ДО ПОСЛЕДНИЯ КУПЛЕТ
Искам с мойте стихове да ви погаля
или да разтърся вашия покой...
Искам те да бъдат мирното послание
и на всички битки да са тих отбой.
Искам каменни сърца да ги разплачат.
Ако може, някой да умре от смях.
За самотните приятелство да значат.
Да посипят в тишината златен прах...
Искам болките ви до една да излекуват.
За престъпници да бъдат чист живот.
Всеки своя истина във тях да чува.
На безпътни да са верният им брод.
Искам те да възкресят във вас детето.
А за глухи към света да са камбанен звън.
На отчаяни да бъдат вярата в небето.
Даже и умрелите да вдигнат те от сън.
Искам някой най-внезапно да пропише.
И да заживее лош човек като поет.
Иска ми се хората да се обичат.
И да бъда честен - до последния куплет.
© Върбан Колев All rights reserved.
