До пропастта и свободата
До пропастта и свободата
били сме винаги на крачка.
Живот ли е реката
или в живота сме играчки?
Безименното утре обещава
как настоящето ни смазва.
Говори ме, мечтаейки за слава,
за плява, грим и протоплазма.
В конферентни конференции
пред кофите на кофти сутрини,
самите ние сме инерции,
отвънка цели, а отвътре - срутени.
Мечтаейки в плеядите от плява
берем бостана на живота.
Животът е река такава,
в която имаш лодка - нямаш котва.
Разстроени от разстояния,
разстиламе се върху другите,
върху божествени съзнания -
спечелвайки, все нещо губиме.
Изхарчени отвътре, невредими
пред другите далечно-близки,
откриваме във фризерите зими
и от емоциите си огризки.
До пропастта и свободата
били сме винаги на крачка.
В избора ни е съдбата -
дали сме хищник или плячка.
© Мария Чомакова All rights reserved.
