До пропастта и свободата
били сме винаги на крачка.
Живот ли е реката
или в живота сме играчки?
Безименното утре обещава
как настоящето ни смазва.
Говори ме, мечтаейки за слава,
за плява, грим и протоплазма.
В конферентни конференции
пред кофите на кофти сутрини,
самите ние сме инерции,
отвънка цели, а отвътре - срутени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация