До пясъка оставих лято
Донеси ми уморената въздишка
на ранено есенно море,
открадни ми спомен в песъчинка,
скрита в малко мидено сърце.
Запечатай късно слънце в хоризонта,
позлатило корабни платна
и самотно ято стрелнало се в полет
към далечна някаква земя.
Съхрани ми порива на неуморен вятър
със брега скалист недоиграл,
загреби усмивката на морска пяна
след безсънен прилив полудял.
Запази ми този вкус солено-сладък,
в шепи събери ми морски свят,
там, до пясъка оставих моето лято,
но да се сбогувам с него не успях.
© Сеси All rights reserved.
