До себе си
Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла,
ръце протегнати, за да я спрат,
да я спасят от сам-самата нея
и тя, и те взаимно да простят.
Крилете на душата чакат полета
към необятни, чисти светове,
там, дето няма зима, цветна пролет е,
самотен остров, девствено море.
Стои безмълвна на ръба, до себе си,
косите сплетени в житейски сноп,
на плещите понесла вечни белези,
а до гърдите - свидното в' вързоп.
© Златка Чардакова All rights reserved.
