До седем
Седем ключа ни спират сърцето
да не бие от обич и мъка.
Седем съчки събрах с битието,
та понякога огън да стъкнем.
Седем извора драконът брани,
да не пийнем вода животворна.
Седем изгрева сипят закани
и препълват деня ни с отрова.
Седем чисти небета ни канят
да политнем с крилете на феникс.
Седем станаха моите рани,
чрез които те пускам до мене.
Седем пълни луни извървяхме,
докато от високото слезем.
Пот и сълзи по пътя проляхме,
без да молим... Брояхме до седем.
© Елия All rights reserved.
