Ти, застана пред мен –
копнеж с тяло на мъж.
Стана прозрачен денят
и стана горещ.
Свалих на години кожуха.
Останах гола –
дете.
Любовта ли отново почука?
А сега? Накъде?
Беше миг на стотици години.
Беше вихър! Потоп...
А после спокойно отмина.
До следваща среща -
Любов!!
© Слава Костадинова All rights reserved.