До следващия дъжд
До следващия дъжд земята ще е станала безкрайна.
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла.
Един живот, навярно от хиляда, ще е сигурно спасен.
Една звезда ще вкопчи пипалата си във млечна магистрала
и няма да се пусне в тъмнината на космическата тлен.
До следващия дъжд ще съм сменила белоцветната си кожа
със смуглия сусамов епидермис на любимия си плаж.
Поне веднъж касапинът проклятие ще хвърли върху ножа
и старият бездомник ще отплава в междузвезден екипаж.
До следващия дъжд ще съм те снимала поне веднъж с хвърчило
и два пъти – на гръб през вековете с неродения ни син.
Със маска на пчелари ще издирваме изгубеното пило
на всичките съзвездия. И няколко от тях ще съчиним.
До следващия дъжд неръкотворният всемир ще се е пръснал
и баба ще е идвала със меките си стъпки неведнъж.
Дано, докато сушата премине, съм успяла да възкръсна
със болката, надеждата и житото… до следващия дъжд.
© Петя Цонева All rights reserved.
