До Стамат и Куна, от комшийката Марийка
Абре, комшу, да ва пусти
дявули рогати земат -
уж простирам прани фусти,
а от снощи сеир гледам:
Куна с нос увесен броди
нощес - караконджол същи.
Гледам, купила си боди
и разхожда го из къщи,
пък Стамат почопля нос и
у книгата са втрича -
вълняни потури носи,
пък са прай че мой да срича...
Ни га метни на миндеря,
чи да са мирясат малку,
ами стана две нидели
листи книги... Ногу жалку.
Чувам, манджа му са йдяла -
ама с блажно, не от Яйца.
Пуста манджа опустяла -
почвайти да прайти дяца!
Аз на Куна, нъл` е дружка,
ши й дам акъл бисплатен:
гАси мижавата крушка,
да гу видим кък ши чати.
© Ели All rights reserved.
