До там, войводо, е най-високата ни кота.
До ръба на цървула и педя, да речем, отгоре,
че ни люлее овчата мисъл, цял свят го знае,
ама питаме кой, как и защо така ни орисал.
До там, войводо, ни е куражът юнашки,
да псуем по кръчми в една чалга-държава
и кога мутрите с бели яки викнат за още,
маанета да правим и да голим задници. За още.
Робия, войводо, дето и ти не си я сънувал -
жив да те късат, стръвно по свойски,
пари от умрели с лихва да сбират,
лъжа и кражба да се славят геройски. ...