До точица, до грам...
Дойдох от приказките ти – измислена.
Пред теб стоя – от жива плът, реална.
Дали ще ме приемеш като истинска,
дали след тази среща ще остана?!
Усещах те през мрачни разстояния:
достигаше до мене като бриз,
като далечно ехо на камбана,
като дъждовни капчици добри...
Сега съм тук, пресъхнала от жажда –
за тиха ласка и за луда страст.
Обичай ме. До атом ме възраждай –
да бликна в ново, непознато Аз.
Да се почувствам истинска жена,
да ме опива мъжката ти сила;
под сребърната лунна светлина
да бъда, както майка ме родила.
Превземай ме - до точица, до грам.
Наричай всяка моя бемка с име.
И във мига, когато се отдам,
с първичната си обич покръсти ме.
© Елица Ангелова All rights reserved.
