До три минути
И ако някога си тръгна необичана,
и ако утрото оклюма тъжен гребен,
не ме забравяй. Аз ще бъда просто ничия.
Последен трепет на свещица непотребна.
Не я изхвърляй. Остави я до иконата
недоизписана с тревоги неизречени.
Не ще остане нищо. Нищичко. От спомена,
за който вярвахме наивно, че е вечност.
Сега си тук и не разбираш самотата ми,
не осъзнаваш колко близо е раздялата,
но запомни: ще си отиде утре лятото.
А зимата ще бъде ледена... и бяла.
Ще те пронизват без пощада ветровете ми.
Ще ти се иска да сме сбъркали прогнозата,
но любовта е епидемия. Помете ни.
Защото няма лек за тази диагноза.
Сега си тръгвам. Обещах ти го в началото.
Пази се. Моля те. Не стой до късно вечер.
И се завивай, че е зима. С одеялото.
До три минути ще съм чужда. И далече.
© Яна All rights reserved.
