И ако някога си тръгна необичана,
и ако утрото оклюма тъжен гребен,
не ме забравяй. Аз ще бъда просто ничия.
Последен трепет на свещица непотребна.
Не я изхвърляй. Остави я до иконата
недоизписана с тревоги неизречени.
Не ще остане нищо. Нищичко. От спомена,
за който вярвахме наивно, че е вечност.
Сега си тук и не разбираш самотата ми,
не осъзнаваш колко близо е раздялата,
но запомни: ще си отиде утре лятото.
А зимата ще бъде ледена... и бяла. ...