imperfect (Яна)
274 2097
Jul 6, 2015, 10:58 AM

До три минути 

  Poetry » Love
1230 2 9

И ако някога си тръгна необичана,
и ако утрото оклюма тъжен гребен,
не ме забравяй. Аз ще бъда просто ничия.
Последен трепет на свещица непотребна.

 

Не я изхвърляй. Остави я до иконата
недоизписана с тревоги неизречени.
Не ще остане нищо. Нищичко. От спомена,
за който вярвахме наивно, че е вечност.

 

Сега си тук и не разбираш самотата ми,
не осъзнаваш колко близо е раздялата,
но запомни: ще си отиде утре лятото.
А зимата ще бъде ледена... и бяла.

 

Ще те пронизват без пощада ветровете ми.
Ще ти се иска да сме сбъркали прогнозата,
но любовта е епидемия. Помете ни.
Защото няма лек за тази диагноза.

 

Сега си тръгвам. Обещах ти го в началото.
Пази се. Моля те. Не стой до късно вечер.
И се завивай, че е зима. С одеялото.
До три минути ще съм чужда. И далече.

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??