До утрото
До изгрева ще се отвърнеш три пъти от мен
и първите петли ще ме изплачат,
защото трийсет сребърни луни
е струвала цената на палача.
До сутринта аз вече ще съм дан,
платена за нещастието тленно,
а кръстът мой ще бъде и амвон,
на който ще ме видиш за последно.
До изгрева ще бъдеш шепа страх,
която във косите ми се крие,
а помня - като куче те прибрах
понякога на гроба ми да виеш.
До утрото измамена роса,
по съвестта ти болна ще се стича,
и ти, изгубил мисъл за това,
обезумял от мен ще се отричаш.
и първите петли ще ме изплачат,
защото трийсет сребърни луни
е струвала цената на палача.
До сутринта аз вече ще съм дан,
платена за нещастието тленно,
а кръстът мой ще бъде и амвон,
на който ще ме видиш за последно.
До изгрева ще бъдеш шепа страх,
която във косите ми се крие,
а помня - като куче те прибрах
понякога на гроба ми да виеш.
До утрото измамена роса,
по съвестта ти болна ще се стича,
и ти, изгубил мисъл за това,
обезумял от мен ще се отричаш.
© Лулу All rights reserved.
