Добра ли съм
Добра ли съм, о, Господи, кажи,
щом чуждите мечти все първо сбъдвам,
не искам благодарствени сълзи,
не чакам „жеста“ някой да ми върне.
Добра ли съм, щом свойта светлина
във вените на другите наливам,
щастлива, че полезна съм била,
тъй леко дишам и се чувствам жива.
Добра ли съм, щом в мрака, във студа
една искрица слънцето ми дава,
но аз усмихвам чужда самота,
а моята на бузата остава.
Щом там, във мене, зее празнота,
която пробвах, друго не запълва,
освен една жадувана мечта,
която чака ред, за да покълне.
© Валентина Лозова All rights reserved.
