Aug 31, 2007, 2:14 PM

Добра ще съм...

  Poetry
829 0 6
Добра ще съм, когато се завърнеш
да поискаш прошка, осъзнал вината.
За слабостта си преди време да си тръгнеш,
не те упреквам - съдник е съдбата!

Добра ще съм, ще се усмихна нежно
и всичко сторено в миг ще опростя!
Такава съм си аз, не ме разбирай грешно -
обичам те, не мога да те нараня!

Добра ще съм, това ще те учуди,
но не искам аз на съвестта ти да тежа.
Ще те изслушам - мълчалива, кротка
надявам се - ще мога да те разбера.

Добра ще съм, не мога да съм подла,
та нали, за Бога, хора сме - грешим!
Ръката ми протегната ще бъде все по-топла,
ще я подам на теб и двамата ще си простим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...