Родният ни град в пристанище за нас превърна се -
делим душите си и уж назад не се обръщаме,
но пак, все някога и двамата се тук завръщаме!
Щастливи по отделно, различни пътища поемахме.
Съзнахме грешките си, обещахме да не се виним, ...
Добра ще съм, когато се завърнеш
да поискаш прошка, осъзнал вината.
За слабостта си преди време да си тръгнеш,
не те упреквам - съдник е съдбата!
Добра ще съм, ще се усмихна нежно ...
Внимание!Обръщам се към цялата ни нация,
че ние нуждаем се от много дипломация!
Не се насочвайте тъй масово към емиграция,
заедно по-силни сме срещу държавната деградация!
Сърце разумно,ум чувствителен-
каква желана комбинация!
Да я достигнем често борим се с грация
но постигането й си е цяла сензация!
Не допуска тя и грам фалшификация, ...
В душата ми подема силно разкаяние,
че тъй безсилна съм в своето отчаяние.
Но аз дойдох за нежност, не за състрадание
и ето ме сега - разголена, на твоето внимание.
И може би ще предизвикам в тебе възмущение, ...
Объркана съм аз от чувства непознати
и сладка болка цяла ме гори.
Нахлуват в мене чужди, святи
копнежи, размисли, мечти...
Порой от нежни мисли ме връхлита ...
- Оо, как си, моето момиче? -
отекна в слушалката гласа
на този, който се от мен отричаше,
дошъл, горкият, пак да търси любовта...
- Но как? Тук станала е грешка! ...
Сега съм силна, мога да се боря,
сега съм силна, знам - ще победя!
Сега вратата ми е пак отворена
и пак готова съм да търся любовта.
Сега съм истинска, отново чиста, ...
Щастлива съм, че те намерих.
Щастлива съм, че си до мен сега.
Щастлива съм - за мен си вдъхновение,
което ми дарява дните с топлина.
Щастлива съм до теб да се събудя, ...
Кълнеш се във всичко свято и проклинаш се,
убеждавайки ме колко силно те боли.
Но, хайде, моля те, не ставай смешна -
запитай се кого и как самата ти рани!
Да, тебе трябва всички да обичат. ...
Призвана съм любов да търся,
нали затуй аз нося името Жена?
С високо вдигната глава провалите да срещам
и все по-силно да обичам, по-силно да горя.
Призвана съм с нежност да дарявам, ...
Едно желание - безсилно искано,
една мечта - наивно детска,
една любов - отдавна чакана,
една душа - сломена, но и често грешна.
Един копнеж - горчиво безнадежден, ...
Готова бях за твоите грешки аз да плащам,
готова бях за теб до смърт да ме боли,
вината твоя - в себе си да търся,
да те обичам с цената на живота си дори.
Готова бях за теб през пропаст да премина, ...
Отново върна се при мен. Защо ли?
Да задоволиш инстинкта си? Нима?!
Но аз човек съм, не животно
и нося в себе си душа.
Да бъдеш с мен не ще те моля, ...
Живеем в свят, изпълнен с болка.
Страхуваме се да обикнем себе си дори.
И все по-жестоки ставаме с околните,
и все по-безразлични сме към чуждите беди.
С егоизъм пълним все повече сърцата си ...
Кристална ваза как се чупи, чувал ли си?
Звукът бе същият там, вътре в моето сърце.
Призвана бях да търся нежност,
а съдбата срещна ме с ледени ръце.
Затичах се тогава - обнадеждена, ведра, ...
Ръцете ми - протегнати към теб останаха,
да търсят обич в изстиналото ти сърце.
А моето? - открехнато за теб оставих,
да го доразбиваш всякога с ледените си ръце.
Измамата от теб прглътнах, ...
