Елеонора Крушева
Благодаря ти любов!
На твойте криле,
за подадени длани
изкачих върхове,
в теменужени пролети
и незабравимото лято,
пълнолуния в нощите
с житното златното...
За накъсани погледи
от летните бури
на ръба на надеждата,
дето някой обрули...
и поела към залеза
днес не чувам камбани,
ей, така за накрая
най-доброто остави
в есента осребряла...
не, не си закъсняла...
Тихо... кога?
Добре си дошла!
© Елеонора Крушева All rights reserved.