Jul 19, 2017, 8:17 PM  

Добре дошли в България (Махнете ги от тук) 

  Poetry » Civilian
493 0 1

Аз съм майка и ще си имам бебе! 
Място под небето, за него, специално, требе! 
Животните у нас, аз бързам да изхвърля, 
болести пренасят, те, и стаята му се измърля! 

 

Уличните кучета, няма аз да храня, 

Че моето дете, излезе ли от баня, трябва да е чисто.
На земята тях не трябва да ги има! 
Звъня на общината, да идва да ги взима!!!
 
Аз съм майка и ще имам бебе, 
а гълъби летят ми над главата,

Място нямат, вече на земята.
Нищо, че преди, ми ядяха от ръката.

 

Аз съм майка, и ще имам бебе, 
а бездомни котки, вънка, има.
Ако бебето ми хване краста,
ще направя драма, невъобразима!

 

Мравки, мишки, охлюви и птици, 
всичките ви взех на мушка! 
Утре ще вървя до магазина
и мислете му, като си купя пушка.

 

Автор: Десислава Стоянова

© Елмаз All rights reserved.

Този стих се посвещава на всички осакатени от родителите си, деца! 
Борете се за своите сърца! Не живейте в омраза.

Десислава Стоянова

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Оценявам послеписа в едно с творбата. Не бива да се делят, мисля. Точно това мислене и поведение савездесъщи у нас. Присъединявам се към авторката. Не прекалявайте! Научете децата си да живят в един свят с останалите живи същества!
Random works
: ??:??