19.07.2017 г., 20:17  

Добре дошли в България (Махнете ги от тук)

810 0 1

Аз съм майка и ще си имам бебе! 
Място под небето, за него, специално, требе! 
Животните у нас, аз бързам да изхвърля, 
болести пренасят, те, и стаята му се измърля! 

 

Уличните кучета, няма аз да храня, 

Че моето дете, излезе ли от баня, трябва да е чисто.
На земята тях не трябва да ги има! 
Звъня на общината, да идва да ги взима!!!
 
Аз съм майка и ще имам бебе, 
а гълъби летят ми над главата,

Място нямат, вече на земята.
Нищо, че преди, ми ядяха от ръката.

 

Аз съм майка, и ще имам бебе, 
а бездомни котки, вънка, има.
Ако бебето ми хване краста,
ще направя драма, невъобразима!

 

Мравки, мишки, охлюви и птици, 
всичките ви взех на мушка! 
Утре ще вървя до магазина
и мислете му, като си купя пушка.

 

Автор: Десислава Стоянова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Този стих се посвещава на всички осакатени от родителите си, деца! 
Борете се за своите сърца! Не живейте в омраза.

Десислава Стоянова

Коментари

Коментари

  • Оценявам послеписа в едно с творбата. Не бива да се делят, мисля. Точно това мислене и поведение савездесъщи у нас. Присъединявам се към авторката. Не прекалявайте! Научете децата си да живят в един свят с останалите живи същества!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....