Добре дошъл
Добре дошъл, корабокрушенецо!
В пристанище на мъртвото вълнение.
Земя на вечните въпроси.
Добре дошъл!
Май жаден си.
Морето е пред теб.
От него пий,
че на мен единствено остана ми,
огорчение във шепите.
Ако за мечти дошъл си,
напразно времето си пропилял.
По пясъка не лягай.
Измамно топъл е.
Стъкла са песъчинките.
Това са нашите сълзи.
Когато плакахаме
небето ги събираше в ръцете си-
мълнии изгарящи.
Недей ме гледа изумен.
Не лъжа.
Не мога.
Дори за това се иска сърце.
Дай ръката си,
аз трябва нещо днес да ти покажа.
Усещаш ли?!
Точно тук в ляво,
в гърдите ми
колко тихо е,
колко тежка в празнотата
е една човешка истина.
Не стой така-
за себе си ми разкажи.
Но не искай нищо от мене.
Аз подарих всичко преди тебе.
(Навреме)
Когато болката познавах
единствено във чуждите очи.
Когато всички бяхме по-добри
и от виното, пиеше се, без да горчи.
Разкажи ми за себе си, разкажи,
а аз ще взема струни от вятъра
и мелодия ще сътворим.
Но не питай за мене, недей,
че цял един живот не се разказва
без малко ром и огън във сърце.
Ще тръгваш?!
На къде?!
Това последен пристан е-
мъртво море.
Тук всеки вижда белезите,
които живота нанесъл му е
и всеки е сам
Сам сред много.
Единак по душа.
Добре дошъл, приятелю...
Добре дошъл в реалността.
Един съвет:
не забравяй,
че враговете най-добри приятели са,
познатите-
тълпа.
Така и не разбрахме,
че тази болка люта
е стара, сляпа вяра:
не само с кораби преплува се море
и не само със криле лети се.
Да бъдеш сляп в душата си
във днешно време,
е “най-великото” прозрение.
© Киара All rights reserved.
