Добре дошъл
Добре дошъл, корабокрушенецо!
В пристанище на мъртвото вълнение.
Земя на вечните въпроси.
Добре дошъл!
Май жаден си.
Морето е пред теб.
От него пий,
че на мен единствено остана ми,
огорчение във шепите.
Ако за мечти дошъл си,
напразно времето си пропилял.
По пясъка не лягай.
Измамно топъл е.
Стъкла са песъчинките.
Това са нашите сълзи.
Когато плакахаме
небето ги събираше в ръцете си-
мълнии изгарящи.
Недей ме гледа изумен.
Не лъжа.
Не мога.
Дори за това се иска сърце.
Дай ръката си,
аз трябва нещо днес да ти покажа.
Усещаш ли?!
Точно тук в ляво,
в гърдите ми
колко тихо е,
колко тежка в празнотата
е една човешка истина.
Не стой така-
за себе си ми разкажи.
Но не искай нищо от мене.
Аз подарих всичко преди тебе.
(Навреме)
Когато болката познавах
единствено във чуждите очи.
Когато всички бяхме по-добри
и от виното, пиеше се, без да горчи.
Разкажи ми за себе си, разкажи,
а аз ще взема струни от вятъра
и мелодия ще сътворим.
Но не питай за мене, недей,
че цял един живот не се разказва
без малко ром и огън във сърце.
Ще тръгваш?!
На къде?!
Това последен пристан е-
мъртво море.
Тук всеки вижда белезите,
които живота нанесъл му е
и всеки е сам
Сам сред много.
Единак по душа.
Добре дошъл, приятелю...
Добре дошъл в реалността.
Един съвет:
не забравяй,
че враговете най-добри приятели са,
познатите-
тълпа.
Така и не разбрахме,
че тази болка люта
е стара, сляпа вяра:
не само с кораби преплува се море
и не само със криле лети се.
Да бъдеш сляп в душата си
във днешно време,
е “най-великото” прозрение.
© Киара All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудни стихове пишеш!!!
-
Браво Киара!
"Да бъдеш сляп в душата си
във днешно време,
е “най-великото” прозрение."-Но то не е за теб това прозрение! Ти не си от душевно слепите!
Поздравления! -
Великолепен е стиха!!!
-
Моето мнение се припокрива с това на Мая. "Оценките..." се пишат от всякакви хора, които не могат да изразят своето мнение /добро или лошо/. А ти пишеш страхотно и това е факт неоспорим!
-
силно пишеш, Киара, много! относно анонимките - само мога да се усмихна те са навсякъде, но са преходни! оценките са в коментарите, дори и неласкави.
-
Страхотен стих, Киара!!! Поздрави!!!
п.с. Видях коментара ти за анонимната оценка. И той ми хареса. Ти си творец, Киара, с много стойностни неща. А този или тази анонимка ще си останат такива во веки. -
Удоволствие ми е да те чета!
Превъзходно! -
И този стих е поразителен! И ме радва талантът ти, и ме докосва болката, която ражда тези силни послания.
-
Понякога липсата на действие и реакция е най-реалната оценка за дадено нещо.....
За двойката аз обещавам-
специално джобче
ще ушия.
Да бъде винаги със мен.
За да не забравям
най-голямата си грешка,
че смея себе си
понякога
да нарека творец.
А била съм просто
дръскач изхабен.
Благодаря ти,
че отвори ми очите-
нищо че си мним.
Ала следващия път
щом без мнение
критерия
си отстояваш-
не си прави труда.
За оценките,
аз отдавна избрах си
да бъда сляпа.
Все пак всяко мое “творение”
си е чиста импровизация.
Но не плащам данък
мнение,
а те моля ,
запази си
този тъй-горчив патент. -
Благодаря ви приятели!!!
Радвам се,че ви има и винаги сте толкова истински!
Благодаря! -
Дълбочина и толкова много болезнени истини ...
Поздрав и усмивка. -
Поздрав и от мен! Истинно е това за враговете, приятелите, тълпата и самотата... и прозрението на твореца...Поздрав!
-
"Да бъдеш сляп в душата си
във днешно време,
е “най-великото” прозрение."
Поздрав за стиха! -
наистина много хубав стих
-
Добре заварил,перлена огърлице!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
