Добре дошъл си
Нощес дойде ти с пееща каруца,
прегърна те очакваща зора,
аз нямаше дори да разбера
издайнически някак изскрибуца
небесна порта и врабецът – гладен,
сред дървесата август те издаде.
Каруцата ти - шарена надежда,
запя по изгорелите земи
и топъл дъжд чернилките изми,
в очите ти дъгата се оглежда.
На капрата до теб седи плашило,
душици птичи в шапката си свило.
Разгърден, гологлав и малко рошав,
под шапката от вестник – рой звезди
дъжд метеорен пътя ти бразди,
немирен вятър ти подръпва поша:
Добре дошъл си, дай да те целуна,
перце да ти закича от папуняк...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
