Тишината нежно докосва ума ми,
а самотата ме хваща за ръка...
Болката сляпо целува врата ми
и кръвта от вените ми се влива в река,
река от писъци - разбити чувства,
пейзаж от болезнени, тъжни изкуства...
... мъртви картини от душата проронени...
А любовта седи сама и плаче,
смачкана, изхвърлена, разбита...
Моли се да я приема и се влачи,
но презрението силно я подритва!
Добре дошъл в моя свят на болка, страх и самота!
© Ивона Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
