Тишината нежно докосва ума ми,

а самотата ме хваща за ръка...

Болката сляпо целува врата ми

и кръвта от вените ми се влива в река,

река от писъци - разбити чувства,

пейзаж от болезнени, тъжни изкуства...

... мъртви картини от душата проронени...

А любовта седи сама и плаче,

смачкана, изхвърлена, разбита...

Моли се да я приема и се влачи,

но презрението силно я подритва!

Добре дошъл в моя свят на болка, страх и самота!